Пълна промяна на личността – част 4

В последната част от темата ще разгледаме страхът и неговото влияние върху нас. Демартини го разделя на седем типа страх.

Първият е духовен  – това означава да се страхуваме от разрушаването на морала и етиката. Много са хората, които се поддават на такива страхове и позволяват това да им пречи да вършат нещата, които обичат. Причината за това са притесненията, че другите могат да не одобрят техните действия.

Вторият страх е мисловният – притесняваме се, че не знаем достатъчно.  Това отново може да ни попречи да правим нещата, които обичаме, защото прекарваме времето си в самообвинения и мисли затова, че не знаем много неща и не сме достатъчно добри.  Демартини определя това като илюзия, която ни пречи да разсъждаваме нормално.  Всеки има капацитета да прави това, за което мечтае, да го прави на нивото на което е, а когато знае повече, съответно ще израсне повече. Когато обичаме достатъчно себе си и се одобряваме такива, каквито сме се освобождаваме, за да усвоим повече.

Третият е професионалният страх – това е страх от това да се провалим, да сгрешим. Живота на всички нас е изпълнен с провали и успехи и всеки от нас се нуждае и от двете. Ако имаме фантазия само за успеха, ще се самообвиняваме за всеки наш провал, а това за някои може да бъде пагубно.

Четвъртият страх е финансовият – при него хората се страхуват да правят това, което обичат, защото имат опасения, че няма да изкарват достатъчно пари. Според автора, ако обичаме нещо и сме готови на всякакви жертви, то със сигурност ще постигнем успех и финансова стабилност.

Петият страх е от загубата на близки хора – мнозина си въобразяват, че ако правят това, което обичат ще наранят и загубят любими хора. Споделянето, истинската любов и изследването на нещата, ще ви покаже, че нищо не се губи, а само се трансформира.

Шестият е страхът от социално отхвърляне – За редица хора това е огромен страх, които може да контролира живота им и да го насочи към много негативни последствия. Някои хора не правят това, което обичат, защото се тревожат, че ще бъдат отхвърлени. Тъй като приемането и отхвърлянето се балансират взаимно, не можем да получим едното без другото. Не можем винаги да успяваме, без да сме се провалили веднъж. Ако не можете да приемете упрек, не очаквайте похвала. Когато сме способни да приемем и двете страни, тогава ще се освободим от този страх и той няма да контролира живота ни. Ако хората трябва да се поставят в ситуация, в която да изберат дали да дразнят друг или себе си, мнозина биха избрали другия. Хората идват и си отиват от живота ни, но ние оставаме със себе си по време на цялото пътуване. Не бива да жертваме едното за другото, а да приемаме и двете страни, както всичко добро, което ни се предоставя, така и негативното.

Седмият страх е страхът от болестите и смъртта – има хора, които се вцепеняват при мисълта, че нещо лошо ще ги застигне, че ще се разболеят и няма да успеят да постигнат това, което искат. Затова много хора се отказват още в самото начало, преди да са поели по пътя към осъществяване на мечтите си. Най-голямата причина за заболяванията е това, че не дръзваме да осъществим мечтите си. Вдъхновението и признателността лекуват и дава сила и ако не правим това, което ни доставя удоволствие, то тогава ще бъдем отчаяни и потиснати. Величието и успеха на много хора се дължи на това, че са дръзнали да предизвикат себе си по пътя към промяната.

John_Demartini

Разликата между тези, които се отказват да следват мечтите си и между тези, които ги реализират е, че вторият тип хора откриват техните страхове, борят се с тях и успешно ги преодоляват. Ако се провалите, значи сте позволили на тази част от вас, която се страхува, да ви подведе, а ако сте победили, то значи сте се вслушали в своята безсмъртна част. Страхът означава, че израствате и предизвиквате себе си да излезете от своята комфортна зона.

Според Джон Демартини, за да разкрием мъдростта си, означава да видим и двете страни, а именно хаоса и любовта. Всички можем да получим мъдростта на годините, без да сме остарели, стига само да се научим да балансираме ума си.

Препятствията, които срещаме по пътя си са това, което виждаме когато отклоним съзнанието си от целта. Всяка следваща стъпка, по пътя към преследване на мечтите ни, ни прави по-съзидателни, вдъхновени, мотивирани, креативни и уверени. Всеки от нас има своите мечти, но истинският гении е готов да определи мечтите си и да ги преследва неуморно.

John-Demartini

Упражнение – за да се почувствате по-мотивирани, по-уверени и за да се борите със своите страхове може да опитате следното упражнение:

Четете биографии на световни гении, на преуспели хора, които ви вдъхновяват и ви зареждат с позитивизъм, увереност и готовност за действие. Потопете се в живота на тези хора, дайте си сметка, че всеки един от тях е претърпял редица провали преди достигането на заветната цел. Позволете си да се докоснете до опита на тези хора и се поучете от техните истории. Правете това, колкото се може по-често, за да се вдъхновявате и мотивирате.

 

„Забравете за симпатията и антипатията, те нямат значение. Просто постъпвайте правилно. Резултатът може да не е щастие, но е величие.“

Джордж Бърнард Шоу

 

 

 

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*